Южна България е едно от местата, в които са разположени някои от най-популярните в страната села. Старозагорското село Дълбоки е разположено по южния склон на Сърнена Средна гора, а от областния град с най-правите и широки улици разстоянието е само 12 километра. Хамам дере или Селската река е името на малкия по размери воден басейн, водите на който протичат през селото. Къпощника и Кисикая пък са имената на още две реки, които се намират близо и са от типа планински. Интересен за отбелязване е фактът, че за селото са характерни някои специфични мъжки имена. Сред тях са Дамян, Белин и Бальо. Но и жените имат имена, които представляват интерес за интересуващите се от подобни неща. Кера, Зюмбюла и Тонка са характерни имена на жени. Иначе живот по тези земи е кипял още от ранните епохи, като има достатъчно намерени на брой предмети, които доказват истинността на твърденията и хипотезите.
Първо в Русия, а после и в Англия през 1879-та година от Дълбоки са изнесени вещи, намерени при разкопана гробница на известен тракийски княз. Ошмолския лондонски музей към момента е едно от местата, в които се съхраняват някои от предметите от погребението. Що се отнася до Ермитажа в Санкт Петербург, и той съхранява части от погребението и по-конкретно – една чаша от сребро. Днешното име на селото идва от намиращ се в троянската област дълбок дол, а през епохата на турско робство наименованието му е коренно различно. Всъщност бягащите от Дълбок дол хора се заселват по тези места, подгонени от набезите на турците. Ордите на поробителя обаче не спират до тук и опожаряват частично селото, а по-точно църквите и параклисите. Но Успение Света Богородица все пак става единствената действаща църква на територията на селото, и то по време на турското робство. През 1837-ма година султанско прошение постановява, че храмът може да функционира. Райчо Блъсков от Копривщица четири години по-рано става първият учител и певец в селото, като преподава в единственото към този момент килийно училище. Близо сто години по-късно се строи нова учебна сграда, която според тогавашните стандарти се характеризира като средно – голяма.
В най-трудните за страната дни на национално – освободителната война с Турция, в Дълбоки се разполага наблюдателният щаб на прочутия руски генерал Гурко. За да остави нещо като хубав спомен след себе си за местното население, генералът дарява стола, на който седи и наблюдава хода на войната, както и бинокъла си. Подполковник Калитин е друга историческа и легендарна фигура от руско – българско – турската история от войната. Той загива по тези места по време на боя за прочутото Самарско знаме. Впоследствие за това събитие наблизо е издигнат специален монумент. Скотовъдството се развива и установява като основен поминък на населението след освобождението на страната, а сред най-отглежданите животни са овцете и козите. Ечемикът, царевицата и пшеницата стават най-засажданите и отгеждани от местното население култури. По-късно се стига и до отглеждането на овес, но това става през 60-те години. Развиват се още два отрасъла от стопански тип в лицето на овощарството и лозарството.
